8 март (вторник) 2011, 18.30 – откриване
9-31 март, всеки ден от 15.00 до 19.00 ч., без събота и неделя
зала „Безименна”, зала „Гъливер”
С лице към вярата
Фотографска изложба с автор Павел Заславски (Израел)
„Всички вярваме в нещо – дори тези, които не вярват – те вярват, че няма нищо, в което да се вярва. Нашите вярвания се раждат с радостта и с тъгата, пробуждат се, когато сме сами или сред хора. Исках да уловя тези твърде сложни взаимоотношения – между хората, техните вярвания и тяхното обкръжение. Въпреки че снимките са правени по цял свят,има нещо, което ги обединява – човешкото чувство. Когато духът ни се въздига и иска да се прояви – всички достигаме до една и съща точка – точката, която се опитвах да уловя. Точката, в която заставаме обърнати с лице към вярата…”
В „С лице към вярата” Павел Заславски прави поклоническо пътешествие в търсене на естетичното в един духовен визуален свят. Създавайки потртрети на хора в специфично състояние и религиозна среда, той документира разнообразни ситуации, улавяйки ги със своя фотоапарат. Независимо каква религия или националност са във фокус, всички споделят разбирането за духовните ценности в живота. Следвайки въпроса „Какво пространство заема вярата в човешката същност?“, Павел Заславски насочва към различни отговори. Някои от портретите са на изцяло обсебени от вярата хора – като будистките монаси или християнски и еврейски свещеници; други са потопени в ритуалите на ежедневието. Вярата ги съпътства в най-съществените моменти от живота им – раждане, първо причастие, сватба, смърт… Снимките на Павел Заславски могат да се възприемат като диалог с публиката на тема „Какво е днес фотографията?”. Дали е ограничена от единствената функция за регистриране на живота или спомага за задълбочено изследване на човешката същност? Като посредник със средствата на фотографията Павел Заславски изгражда визуални и мисловни мостове със съвременния зрител.
Вход свободен

Интервю:

1. Как съчетавате професионалните си умения и опит с фотографията?

Мисля че комбинацията от двете е като двете полукълба на мозъка – те отговарят за различни дейности , но взети заедно те създават едно цяло и това съм аз.

Винаги съм имал страст към изкуството а фотографията е нещо което дълго време съм обичал – тя ми дава средството за себеизразяване, нещо което е твърде различно от моята професия. Разбира се в работното ми време е трудно да си прави фотография, но

Когато пътувам фотографията е моя спътница и като казвам това имам предвид, че винаги когато излизам от къщи вземам със себе се и фотоапарата.

Често пъти когато пътувам служебно попадам на нещо интересно и това е моментът в който изваждам фотоапарата и в следващата минута се превръщам във фотограф.

Чувството, че „някъде нещо може би се случва в дадения момент” е дълбоко заседнало в мен и при някои обстоятелства веднага са пробужда. Понякога само части от секундата са достатъчни за да разбереш че нещо интересно се случва и да го уловиш и не трябва да се драматизира , ако понякога това е просто светлината, която прозира през цигарения дим.

2. Какво означава за теб религиозна толерантност?

Това е много важен момент – моето лично мото е „живей и остави другите да живеят”

Това съдържа моите възгледи за религиозната толерантност и свободата и правото на избор на другите. Мисля, че всеки има правото да практикува религията, която иска или от която се нуждае разбира се съблюдавайки законите и обикновените човешки норми. Същевременно хората не трябва да бъдат принуждавани да приемат която и да е религия и трябва да оставят другите да направят най-подходящия избора за себе си. Каквато и да е мисионерска дейност ми е чужда. Най-добре е да имаш своите аргументи и те да са достатъчно духовни. Мисля че религията е основна необходимост за повечето хора, също както храната или водата, понякога това е масова религия като християнството или будизма, понякога това е социална религия като комунизма, а понякога е и много личен сбор от вярвания, които всяка личност развива, включващ и отказ от религия.

3. Как се отнася поколението на техническия 21 век към вярата?

Хората винаги вярват – те се нуждаят от това, да вярват и мисля че все още са вярващи.

Само че това е много по-индивидуално обусловено от преди и разполагаме с много повече опции за нашата вяра, така както разполагаме и с много повече информация.

В основни линии да повярваш че ставаш „зелен”(т.е. че си приятелски настроен спрямо околната среда) е вяра, да повярваш в по-висша добродетел или по-висша сила е вяра. Само с това не бива да забравяме, че сме заобиколени от огромен свят – в който традициите и вярванията са много силни. Изтокът е все още дълбоко свързан с традиционните вярвания, а Западът мисля че е много повече свързан, отколкото би желал да признае. Нашата вяра става винаги по-силна, когато сме подложени на изпитания, когато сме уязвими или безпомощни.

4. Защо избра България да за тази изложба?

Имам много добри приятели в България, които не само че ми оказаха невероятна помощ да организирам изложбата, но и ме окуражаваха през цялото време на подготовка. Така започна всичко, но извън това мисля, че България сега се намира в период на трансформация, когато изкуството все повече се консумира и разширява особено с форми, които преди не са били така широко експонирани като фотографията.

Докато в Западна Европа фотографията е отдавна установен жанр в изкуството, сякаш в България на нея обикновено се е гледало като на визуална подкрепа на фактическа информация. Затова публиката в България гледа на фотографията с един много свеж поглед и аз съм много любопитен да видя нейната проницателна реакция.

 


 

 

 

CONCEPT“Face to Faith”

We all believe in something – even those who don’t – they believe that there is nothing to believe in. Our beliefs wake up with our joy and sadness, they wake up when we are lonely or surrounded with people. I wanted to capture these very intricate relations – between people, their beliefs and their surroundings. Although the images are taken around the world – there is something very common between them – the human emotion. When our spirit elates and wants to speak up – we all reach the same point – this is the point that I was trying to capture. The point where I believe…Pavel Zaslavski

In his project “Face to Faith”Pavel Zaslavskistartedan ecstatic search for an aesthetic, spiritually charged pictorial world. Making portraits of people in specifically status and religious circumstances he documented different situations capturing them with his camera. No matter which religion, or nationality representatives are in his focus, all of them are aware of the spiritually values of life. Taking distance from the material world they are happy, of being free to express their inner life. The emotion of freedom is ruling on their faces. May be, the understanding, that material goods is noting that could be brought in, or out of this world is making them free to feel, to act, to live. In a world where existence is a war of surviving, they need only one thing – their faith.Following the traces of the question “How much space takes a faith in human’s nature? “, Pavel is pointing at diverse answers. Some of the portrait figures are fully obsessed like the Buddhist monks or the Christian and the Jewish priests; others are deeply sinking in the rituals of their everyday life. The belief is accompanying them turning in highlights the most important moments of their life – birth, confirmation, marriage, death…Pavels photography can be regarded as a dialog with the public on the issue “What is photography now”. Is it limited in the only function of reflecting life, or it helps to go deeply researching human’s nature? Being a mediator, with the instruments of the photographical statements, his art photography is constructing visual and mental bridges to the contemporary observer.
Vanja K., Member of

CBC


Interview

1. How do you combine  your professional skills and experience  with photography

I think the combination of the two is like a combination of the 2 parts of the brain – they are responsible for different things but together they create one whole thing – me.

I have always had a passion for art and photography has long been something I love – it provides me with the means of self expression, very different from my profession.

Of course during the work time – its hard to do photography, but when i travel photography is a big part of it. Having said that – I always carry camera with me each time I step out of the door.

It often happens that when I travel for the business, I see something interesting – that is the time I pull the camera out and become a photographer if only for a minute.

This feeling of “something might be happening any time anywhere” is very deeply rooted – and with some circumstances it just wakes up – ometimes you have only a split of a second to understand that something interesting is going to happen and to capture it and it does not have to be a drama – sometimes its just a light coming through a cigarette smoke.

2.What does religious tolerance mean to you?

This is a very important point – my personal motto is live and let live – this includes my view on the religious tolerance and any other people’s freedoms. I think anybody should be able to practice any religion if this is what they want or need, provided of course they obey the law and simple human norms. In the same time people should not be forced into a religion and should allow others to do what they see best fit for them, any kind of missionary work is very foreign to me. At best you can just have an argument and hopefully a good spirited one. I think that a religion is very basic need for most of the people – just like a food or drink, sometimes its a mainstream religion, like Christianity or Buddhism, sometimes its social religion like communism and sometimes its a very personal set of beliefs each person develops, including denial of religion.

3.How does the generation of the 21 technical century stay to faith? (i am not sure i got the question – my understanding of it is how does the new generation still has the faith or what they believe in, if this is not what you meant – let me know)

People always believe – they need to believe and I think they still do. Its just much more individualistic than before and we have so much more options for our beliefs as we have so much more information. However basically – believing in going “green” is a belief, believing in a greater good or greater force force is a faith. Along with this let us not forget that there is a very big world around us – where the traditions and beliefs are very strong – the East is still very deeply connected to the traditional faith and I think the the West is much more connected than it would ever want to admit. Our beliefs always become much stronger when we are in a dire straights, vulnerable or helpless.

4.Why Bulgaria was your choice for this exhibition?

I have very good friends in Bulgaria that not only incredibly helped me to put up the exhibition, but encouraged me all along the way. This is how it started, but more than this, I think Bulgaria now is in a transformational stage when art becomes more and more consumed and especially forms of art that previously were not very widely exposed, like photography. While in the western Europe photography has been considered a form of art for a long time, it seems like in Bulgaria photography was usually considered to be a visual supporter of factual information. Therefore the public in Bulgaria sees photography with a very fresh eye and I am very very curious to see its keen reaction.


 

Comments are closed.

Looking for something

Use the form below to search the site:


Still not finding what you're looking for? Drop a comment on a post or contact us so we can take care of it!

Set your Twitter account name in your settings to use the TwitterBar Section.