ГРЕШКИ НА КРАСОТАТА
СЪВРЕМЕННО АВСТРИЙСКО ИЗКУСТВО В СОФИЯ

МОЖЕ ЛИ КРАСОТАТА ДА ГРЕШИ?
В търсене на красотата в контекста на съвременното австрийско изкуство ни повежда изложбата ГРЕШКИ НА КРАСОТАТА в залите на – Двореца в НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ, София, организирана от Австрийското посолство и екипа на НХГ.

Какво е австрийското и какво е съвременното в него и в какви дискурси вкарват зрителя петимата автори Андреас Фогараши, Оливие Хьолцл, Бернд Опл, Маркус Кротендорфер и Катарина Свобода, можем да видим и съпреживеем до 11 декември тази година.

Всеки от тях е формулирал по своему проблематика и теми, които се вписват в представите им за идентичността и характера на днешната австрийска художествена ситуация. Различни жанрове и техники – фотография, видео, обекти използват младите художници, за да илюстрират своя поглед и интерпретация на темата. Еднозначна представа за национален имидж трудно може да се създаде през погледа на изкуството, затова и кураторът Борис Костадинов е подбрал участници, които изследват различни практики, съотнесени към пресечната точка между национално, красиво и съвременно.

Между националното и интернационалното например се движи Андреас Фогараши в своето видео с туристическите лога на европейските страни, чрез които се брандират различни идентичности.

Австрийското културно пространство е белязано от исторически, културни и политически фактори. От монархията е запазен носталгичен спомен и нейните символи са обект на художествена трактовка от Оливие Хьолцл.

Запис на Оливие Хьолцл:
„Моят начин на работа е относително фигуративен. Австрийското днес е доста проблематично, защото австриецът не е шовинистично настроен. Но аз показвам работи като тази, в която са имплементирани елементи от австрийска флора и фауна и мъжки национални носии от Тирол. Това са изрязани със скалпел детайли от голямоформатни рисунки. Короната е друга моя работа в тази техника и тя символизира носталгията по монархията и могъществото, което някога Австрия е притежавал и което не съществува днес. При чиниите, които излагам като стенна декорация се виждат лога на политически формации, братства, които са много популярни в страната и вероятно ще бъдат избрани на предстоящите скоро избори. „

Днес Австрия изглежда през погледа на чужденеца богата страна със силна социална политика. Но в съзнанието на днешния австриец действат други драматични модели на несъвместимост с общоприетия обществен и видим морал. Това рефлектира и в изкуството и определя неговия често срещан критически дискурс анализиращ политическата и социалната действителност.Такъв е коментарът на социалното в работата на Бернд Опл. Той показва деформиран макет на съществуваща жилищна сграда за социално слаби във Виена, чиито строители – икономически имигранти обаче са лишени от правото да живеят в нея, докато получат достъп до социалната система, а това трае дълго.

Друга отправна точка в търсене на съвременната австрийска културна идентичност е, дали да се гледа назад към класическото минало, или и доколко – напред към модерното бъдеще. Тази тенденция илюстрира видеото на Катарина Свобода, в което е заснето разрушаването на старата телевизионна кула в Австрия. Един носталгичен спомен по отминалата аналогова телевизионна ера, но и обръщане към едно ново привлекателно технологично бъдеще.

Днес понятията за европейското Изток-Запад разделение са остарял стереотип. Вече не стои въпроса, на Изток или на Запад е австрийското културно пространство. На дневен ред са нови противопоставяния и взаимоотношения.Това маркират и антиутопичните представи за пост-индустриално и пост-технологично общество, представени в двата цикъла от фотографии на Маркус Кротендорфер. Той задава въпроси, от които следват неясни, но красиви отговори.

Интервю с Маркус Кротендорфер:
„Тук показвам 6 фотографии в голям формат, заснети с цветен инфрачервен филм, който вече не съществува. Аз работя със стари фотографски материали, а те са носители на една много силна естетика и на един съвсем различен цветови спектър, който не може да бъде видян с човешкото око. По този начин изследвам къде са границите на фотографията. Тематично се касае за фотографии на биосферична сграда в Аризона, САЩ, построена през 80-те години на миналия век. Тя представлява един вид „втора земя“ със собствена биосфера, в която се е развил вътрешен климат и собствена природа, изолирани от външната среда. Има море, джунгли и най-различни климатични зони. Правени са и експерименти с хора, прекарали месеци наред в нея. Тук се касае от една страна за колониализирането на Вселената, с множество теми които произтичат от това , а от друга – имало е време, в което се е вярвало в бъдеща атомна война. Правени са опити, как да се запази живота на човечеството и на други видове след един ядрен апокалипсис на Земята.“

Изложбата ГРЕШКИ НА КРАСОТАТА ни показва много аспекти на търсения чрез анализи и коментари на авторовите позиции, които кураторът Борис Костадинов е уловил и поднесъл с тънък усет, въвеждайки ни в клетъчната структура на красотата.

Интервю с Борис Костадинов:

Ваня Кубадинска

 

Comments are closed.

Looking for something

Use the form below to search the site:


Still not finding what you're looking for? Drop a comment on a post or contact us so we can take care of it!

Set your Twitter account name in your settings to use the TwitterBar Section.