14481979_1066785500041261_4984324309894162568_o

„Скулптурният обект като зрител“

„Среднощна критика“ е рубрика, която идва да отговори на необходимостта от повече актуална художествена критическа реакция на културни събития от родната ни арт-сцена.
Появата и в публичното пространство цели да информира и ориентира зрителя в многообразието и спецификата от художествени събития, много от които преминават само под знака на официалното откриване без да бъдат отбелязани с коментар и по-подробна информация.
Рубриката стартира на интернет и фейсбук страницата на фондация СВС /Криейтив бар кюрейтърс/ http://cbcartgroup.org/ и ще се разпространява през тях. Съдържанието и ще се определя от текущите арт -събития и ще предлага критически бележки, анализи и интервюта на автори, куратори и зрители в лаконичен или разширен обхват.
Заглавието носи атмосферата на изчистени размисли и преценки, раждащи се най-често в късните часове на нощта, веднага след събтието, когато впечатленията са съвсем свежи и критичния нюх е обострен.
Рефлексията ще представя разнообразни мнения, оценки и настроения свързани със създаването, представянето и възприемането на съвременните форми и проявления на изкуството и ще откроява различни аспекти на ролята и присъствието му в обществения живот.
След лятото културния живот навлиза в по-активната си фаза и първите събития от новия арт-сезон понякога ни убягват.
Насочвам вниманието към едно такова събитие, каквото е изложбата „Скулптурният обект като зрител“ в галерия „Васка Емануилова“, филиал на Софийска градска художествена галерия. Изложбата бе открита на 14-ти септември и макар че може да се види само до утре, 2-ри октомври присъствието и следва да бъде откроено като знакова проява и като част от продължаващата образователната програма „ОПИТИ“ на галерия „Васка Емануилова“ с куратор за 2016 г. Петър Цанев.
Темата за съвременното отношение към скулптурата и осмислянето на предишните и значения е разкрита чрез идеята за съществуването и в мрежа от различни взаимовръзки като между обект и пространство, зрител и творба, между различни обекти в градската среда. Кураторът поставя въпроса, дали скулптурата може да влезе в ролята на зрител и рефлектор на средата, която обитава и дали нейното присъствие може да влияе и променя онова, което я заобикаля. Отговорите се проявяват чрез експерименти и анализи на студенти по скулптура и архитектура чрез техните обекти, скулптури, инсталации, фотографии, скици и проекти. Някои от тях излизат извън галериините зали сякаш за да ни покажат че скулптурите имат свой самостоятелен автономен живот и ход и могат да навлизат в общественото пространство без да се интересуват от формални граници. Художествените изследвания на младите автори по зададената от куратора тема се фокусират върху проблемите свързани с границите и войната, абстрактни обекти в парковете, отражения в градското пространство. Представени са творби на Айсен Сапунджи, Мартиан Табаков, Станислава Иванова, Боряна Черкелова и Антон Цанев.
Кураторът стартира своя разказ като изхожда от ситуацията, в която живеем на „превръщане на психогеографията на града в информационна повърхност“, преминава през тезата на Борис Гройс, “че днес изкуството не може да бъде носител на истината, защото е по-важно да се създава информация за изкуството, отколкото изкуство“ и „обектно ориентираната онтология на изкуството“ на философа Греъм Харман и школата на спекулативния реализъм и ни отвежда към формулирането на един нов жанр, който определя като „изкуство на персонифицираните ситуации“. Ситуации, които ни отвеждат в една нова психологичска реалност , „при които сякаш скултурният обект се е превърнал в герой“.
Ваня Кубадинска

http://veg.sghg.bg/en/

 

Comments are closed.

Looking for something

Use the form below to search the site:


Still not finding what you're looking for? Drop a comment on a post or contact us so we can take care of it!

Set your Twitter account name in your settings to use the TwitterBar Section.